Семена на кръгъл патладжан бял с розово - специална селекция Франчи

 Патладжанът е едногодишна култура от семейство Картофови. Специалната селекция на Франчи семена на кръгъл патладжан Бял с розово (TONDA BIANCA SFUMATA DI ROSA) се отличава с образуването на едри, кръгли плодове (около 300 гр.) в бял цвят, често с деликатен розов оттенък по повърхността. Месото е снежнобяло, стегнато и с минимално количество семена. Консистенцията е плътна, без горчивина, а вкусът е мек и приятен. 
 Стъблото на кръглият патладжан бял с розово е силно разклонено и при добри условия може да надхвърли един метър височина. Растението се развива масивно, с широки, покривни листа, които предпазват плодовете от пряко слънчево изгаряне. Листната маса е добре оформена, с удължена яйцевидна форма и ясно изразени нарези.

Този тип патладжан е ценен избор за градинари, които търсят едро растение с атрактивни и вкусни плодове, съчетаващи декоративен вид и високо кулинарно качество.

  Разфасовка: 3 гр. семена на бял патладжан кръгъл с розов отенък се съдържат в оригинална опаковка на Франчи Италия.

  Периодна сеитба: от февруари до май.

 В нашите условия патладжанът се отглежда почти винаги с разсад. Той е един от най-топлолюбивите зеленчуци, при които поникването на семената става при минимум 16 градуса. Оптималната температура за поникване е около 22 до 25 градуса по Целзий. 

  Дълбочина на сеитба:  От 1 см – до 1.5 см.

 Когато растенията образуват няколко същински листа и външните температури се задържат стабилно над 15 градуса през нощта, можем да ги разсадим навън.

  За ранно производство в южните райони на страната пикирания разсад се изнася на открито не по-рано от края на месец април и за северните райони след 10-ти май.

 За получаване на средноранна продукция патладжанът кръгъл бял с розово може да се отглежда чрез непикиран разсад. Разсаждането на постоянно място се извършва след 10 май, когато опасността от късни пролетни застудявания е минимална.

 При избора на постоянно място на засаждане е важно да се знае – патладжана обича много слънце, защитено от вятър място и добре дренирана почва. Колкото повече светлина получава, толкова по-добре залага цветове и плодове. На сянка расте, но не дава качествена реколта.

   Разстояния: 70 – 80 см между редовете, 30 – 40 см между растенията.

 Оставянето на достатъчно място е необходимо, защото стъблата се разклоняват и листната маса става широка. Проветрението е важно срещу болести. Когато има пространство, плодовете на патладжана стават по-едри и здрави. Понякога се налага до растенията на белия кръгъл патладжан с розово да се поставят подпорни колчета, които осигуряват стабилност и предотвратяват пречупване на стеблата, особенно при по-силен вятър или при натоварване от по-едри плодове (вижте напите предложения за бамбукови колове, който може да използвате за целта).

   Вегетация: 70 – 80 дни.

  Патладжанът има високи изисквания към почвата, защото кореновата му система реагира силно на температурата, влагата и наличието на хранителни вещества. Ако условията не са балансирани, растението бързо показва стрес – изостава в растежа и намалява плододаването. Когато обаче се отглежда в рохкава, добре затоплена и богата на хранителни елементи почва, която отвежда излишната вода без задържане, корените се развиват равномерно и проникват надълбоко – 80 – 90 см. Това позволява на кръглия бял с розово патладжан да използва по-ефективно влагата и храната от различните почвени слоеве и създава стабилна основа за силен растеж и добра реколта. 

 Когато започне да цъфти и залага плодове, нуждата от хранителни вещества нараства. Балансираното подхранване с торове за зеленчуци подпомага по-доброто образуване на плодове, по-плътна вътрешност и по-добър вкус. Премахвайте старите или болни листа и наблюдавайте редовно за неприятели. При нужда пръскайте с натуранлни препарати с/у вредители.

 Няколко седмици след засаждането на постоянно място по стъблото, в пазвите на листата, започват да се появяват странични разклонения. Добре е те да се премахнат внимателно, като се започне от долната част на растението и постепенно се върви нагоре към основния клон. Така хранителните вещества и енергията се насочват към 2 до 4 силни стъбла, които ще изхранят по-едри и качествени плодове. Когато растението укрепне и започне активно плододаване, понякога листната маса става толкова гъста, че засенчва цветовете и образуващите се патладжани. В такъв случай може да се отстранят част от листата и при нужда някои второстепенни разклонения. Това подобрява проветрението около плодовете, намалява задържането на влага и ограничава риска от гъбни заболявания по цветовете и плодовете.

 Патладжанът бял кръгъл с розово обича равномерна влажност, но не понася преполиване. Най-добре е да се полива по-рядко, но обилно, като е желателно почвата да изсъхва леко между поливанията. Рязкото пресъхване, последвано от обилна вода, може да доведе до стрес и окапване на цветове.

   Реколта: От месец юли до месец октомври.

 Плодовете се берат, когато са достигнали типичния си размер и имат гладка, лъскава кожа. Ако се оставят да презреят, тъканите им се втвърдяват, семената стават повече, а вкусът губи своята нежност и плътност. Навремеменното и редовно обиране насърчава растението да продължи да залага нови плодове и удължава периода на плододаване.

 Патладжаните не бива да се откъсват ръчно, защото това може да нарани стъблото и да отслаби растението. Най-добре е плодът да се отреже внимателно заедно с част от дръжката, като се използва остра ножица или градинарски инструмент. Така се запазва целостта на растението и се създават условия за по-нататъшно нормално плододаване.

   Употреба: Патладжанът е онзи зеленчук, който след допира с огъня се превръща в изкушение. Той приема толкова лица, колкото въображението позволява – може да бъде пълнен с ароматни плънки, нежно сотиран, запечен до златисто, хрупкаво паниран или бавно съхранен в зехтин като кулинарно съкровище за зимата. Сервиран като гарнитура или като главен герой в чинията, той винаги носи усещане за топлина и щедрост.

 Сред вечните рецепти, които са го превърнали в символ на средиземноморската кухня, блестят класики като Parmigiana di melanzane, ароматната Pasta alla Norma и сладко – киселата Caponata. Те носят духа на южна Италия и са любими на поколения неаполитанци, сицилианци, апулийци и калабрийци.

 Когато става дума за пържене, тайната е в детайла. Изборът на мазнина е от значение – фъстъченото или царевичното олио дават лекота и стабилност при висока температура. Температурата трябва да бъде висока, около 180 до 200 градуса, за да се получи онази златиста, хрупкава коричка. Малък, но ценен трик е резените да се посолят леко, след кратка почивка да се овалят в оризово брашно и тогава да потънат в горещото олио. Резултатът е ефирна, хрупкава текстура с кремообразна сърцевина.

 Методът на готвене променя характера му. Ако желанието е за кадифен сос, най-добре е плодът да се изпече цял във фурната, докато вътрешността стане мека и лесна за отделяне. Нарязан на кубчета, изпечен и овкусен с подправки, патладжанът развива дълбочина и сладост. А върху скара придобива опушен аромат, който позволява да се комбинира с пресни, сурови подправки и капка ароматно масло.

 Патладжанът е повече от продукт – той е обещание. Обещание за топла вечеря, за аромат, който изпълва дома, и за вкус, който остава в паметта.